Дора Габе не крила,че е еврейка

През 1884 г.  в Добричка  околия се заселва полският евреин Пейсах Израелевич Габе, заедно със съпругата си Екатерина Дуел. От вестниците Габе научава, че в Добруджа пустеят огромни земи и се търсят добри стопани, затова пристига в България

През 1884 г.  в Добричка  околия се заселва полският евреин Пейсах Израелевич Габе, заедно със съпругата си Екатерина Дуел. От вестниците Габе научава, че в Добруджа пустеят огромни земи и се търсят добри стопани, затова пристига в България.

Скоро Пайсех Габе,който вече се нарича Петър Габе, става един от най-видните  чифликчий в областта. Той прави много не само за земеделието,но и за просвещението на тукашните хора. Жена му, усвоила  доста медицински умения, лекува,акушира и намира добра дума и съвет за всеки.

Габе взема активно участие и в обществения живот на областта и през 1894 година  е избран за народен представител от Балчик. По-късно, от изборната комисия,  оспорват идентичността му поради факта, е притежава и друго име. Оспорва се дори наскоро придобитото му българско поданство. Накрая изборът на Габе е касиран. Става ясно, че той не е желан за народен представител единствено заради еврейскя си произход.

По това  време дъщерята на Петър Габе, бъдещата голяма поетеса Дора Габе, е 8-годишна.  Родена в България, тя расте като всяко момиче от това време - учи гимназия във Варна, следва в София, Женева и Гренобъл. По-късно, за да се венчае за литературния критик Боян Пенев, 22-годишната Дора приема православно кръщение. Това не е трудно за нея, семейсвото не й  налагало ортодоксална вярност към юдейската религия и  тя е възпитана в демократичен дух.

Според самата поетеса, до 1940 година,  тя самата не се  е сещала, че е с  друг произход. Стиховет й се печатат  във всички вестници и списания, децата ги декламират от ранна възраст. Член е на Съюза на българските  писателки, основава българската секция на ПЕН клуба и го представлява на различни конгреси в чужбина.

По това време,  обаче,   у нас  започват мерките  за  сегрегация на евреите, наложени по искане на Райха. Има  нареждане да не се допускат за автори на учебници лица с небългарски произход. Поетесата едва свързва двата края. Виждайки това, един издател   я кани да се включи в проекта за нов  буквар - Министерството на просвещението е обявило конкурс. Тя го печели, но пропадналите конкуренти  завеждат дело срещу министерството за това,че е   предпочело буквара на една полска еврейка.

Дора е призована на процеса и запитана от какъв  произход е . Тя не се притеснява да заяви, че е от чист еврейси род, без никакъв примес, че баща й  е от рода на левитите и в целия  род има само учители, равини и хора с чисто духовни интереси.

На излизане от този позорен процес, млад мъж поздравява Дора, за  смелостта да признае, че  еврейка. Той стиска ръката на поетесата и казва:" А ние с  моите близки дойдохе да видим как ще се отречете".

Намират се и други „правовеерни", които предлагат изключването й  от писателския съюз, а предложението прави  един   добруджански автор, приет за  член по нейна препоръка. Поетесата  споделя неприятни случки - как за апартамента й е определен огромен данък, как млади хора в едно кафене подвиквали, че там не е разрешено за евреи, как някакъв чиновник я отпраща по същата причина. Спомня си как припада, когато разбира от радиото за погрома над еврейското гето във  Варшава.

Страховете й обаче, че антисемитизмът може да зарази хората в родината й са напразни. Тя разбира как селяните помагат на трудоваците евреи, как им носят в кърпа вързан хляб и сирене, как ги утешават, че всичко това няма да продължи много.

Лично нея приятели на два пъти я спасяват от неприятности, а един ден непозната жена по "Царя"  спира и без думи, сърдечно я прегръща.

С последните си средства Дора Габе отива при изселените в Пазарджик евреи, за да им занесе вестта, че  няма да бъдат депортирани  в  Полша.   Автор: Албена Иванова